Мистериозния старец.

Ъм, мъча се да напиша тази тема от мн. време, затова, енджой!


Тук, в Канто, имало един старец, който винаги разказвал невъзможни истории. Всеки ден туристите се скупчвали около него, за да чуят някоя и друга историйка. Един ден, едно около 15-годишно момче решило да мине покрай този старец, защото тъкмо се връщало във родния си регион и искало да може да разкаже за някой луд. Седнал на земята до него и го помолил да разкаже някоя история. Започнал да говори, и думите се изливали от устата му като бисери. Странни бисери, които са невъзможни, но бисери.

- Тук, преди няколко години, живяло едно момче. Това момче предизвиквало лидерите на нашия хубав регион, но един ден получил писмо. В това писмо пишело, че ако иска да се срещне с най-добрия треньор на света, трябвало да отиде на едно забутано островче. Там видял още трима треньори, които чакали за да видят така нареченият "най-добър" . Изведнъж всички Покемон на треньорите се прибрали в някакви черни топки като Покеболи и излетели нанякъде. Тогава въпросния човек се показал от една стаичка и се оказало, че... - в този момент някъде светнала черна светкавица. Чула се свирка на кораб.

- О, благодаря. Съжалявам, но трябва да тръгвам! Довиждане. - както тичало към кораба момчето, си казало - Ех, искам и аз да съм от такава история.

Никой повече не го видял. Винаги, когато питали стареца за това момче, той се усмихвал и казвал:

- О, той е във една собствена негова си история..



/така, първо, не знам защо го направих в канто.
второ, не пишете тук! моля, не пишете тук! никой!
трето, няма да се гласува./

- Всички, елате! Събуди се! - Извенъж една от къщите се облякла с палто от хора. Започнали да викат, да тропат по вратата. Отворила се вратата и се завила нежна мелодия:

- Хора, стойте. Щом искате история, ще я получите. Моля, отдръпнете се. Добре, започвам..

Из гората и планината
моите братя,
изследователи велики,
от тях чувам тези реплики,
"Знаеш ли братко,
само за кратко,
чувам ревове
на животни като лъвове.
Не се знае, но хората изчезват.
Всичко те зарязват,
незнайно защо,
със всичко най-добро.
Аз мисля,
дори без да се замислям,
че някой покемон ги отвлича,
но май се преувличам..
Но ти ми вярваш, нали братко?
Както казах съм тук, само за кратко.
Така че, казвам довиждане."
И тогава бе последното ни свиждане.
Сега го няма, от много време,
и вече мисля, че нося твърде голямо бреме.
Чувам гласове, привиждат ми се неща,
вече играя от роля губеща.
Така че, ако някой иска,
без да се кискаш,
да отиде там,
ще питам?

- Уау, - възкликнал някой, - прекрасна история!

- Хей, приятел, искаш ли да потърсим ревящите? Ще бъде яко!

- Добре, става! - и двамата тръгнаха. Не се върнаха, носят се слухове, че са мъртви, но когато питали стареца, той отвръщал:

- Хе, не, не са мъртви. Просто са в своя собствена история..